Оркестър без име (1982)-Режисьор: Людмил , Кирков (Кирето)

Описание:

Четирима младежи, самодейни музиканти, правят оркестър и решават да заминат на море.Момчетата тръгват на път. Дългоочакваното турне започва. Започват и разминаванията между мечти и реалност.След редица перипетии младите музиканти разбират, че най-ценното нещо в живота им е приятелството и любовта към музиката.

Екип:Актьорски състав:

Кънев, Велко …. Велко
Трифонов, Филип …. Филип
Поппандов, Павел …. Павел
Мамалев, Георги …. Гошо
Евро, Катерина …. Рени
Каварджикова, Мария …. Ваня
Манчев, Димитър …. Миташки
НИКОЛАЕВ, НИКОЛАЙ …. Италианеца
ПЕНЕВА, ЖИВКА …. Пепи
ДРУМЕВА, ЗИНКА …. телефонистката
Русев, Георги (Гочето; Сенатора) …. бай Петър
Цветарски, Иван …. Пешев
Радичев, Антон …. мъжът на Пепи
Янчев, Иван …. фотографът
Стойчев, Стоян …. шефът на сервиза
Обретенов, Иван (Батето) …. пъдарят
Енева, Лили …. майката на Гошо
ЯЛЪМОВА, РАДКА …. майката на Филип
………
- Качило се секо на кола и писка
………
- Дай по една цигара по тоя случай
………
- Радиото е душата на една кола, мой човек. Т’ва от мен да го знаеш. Моторът може да е сърцето, обаче без душа накъде
………
- Айде мани мен , ама кокошките престанаха да носят. При 20 кокошки, яйца от пазара купувам. Аз и на война съм бил ама такова чудо… бомбардират, бомбардират па спрат. А при тебе спиране няма - от сутрин до вечер
………
- И Бетовен е бил глух, обаче гений. Така че не се бой
- За Бетовен не знам, то си е негова работа
………
- Ся, глей ся к’во прай бас китарата
- Какво прави?
- Ма нищо не прави, там е работата. Аз такива в клуба не ги пускам, те ги пуснали по радиото
……….
- Важното е да имаш вуйчо
- О, мараба Гоше. Вуйчо… Ама личи, личи… Кога можеш – можеш, а кога не можеш, не вуйчо, ами на вуйчо ти вуйчо му да дойде… Така ли е Гоше?
- Представяш ли си Павка, представяш ли си един Луис Армстронг с връзки и идва вуйчо му и започва да му надува тромпета
- Да бе, да обаче не може всеки път вуйчо ти да ти надува тромпета, трябва от време на време и ти…
………
- За днес е достатъчно
- Има още 20 минути
- Как 20 ве, вече е четири и пет
- четири без двайсет е, моя е Сейко
- Може да е Сейко, но е назад
………
- То как’ Марийо нотната стълбица не може да изкара, седнало за плоча да мисли
………
- Ма вий какво си мислите бе, че пробив така се прави – грабваш си гъдулката под мишница и бам на Златните пясъци, щот ний тука сме група виртуози, без удостоверение. За това ни дайте по една уредба и изчиствайте вариетето, щот ний трябва да свирим във вариетето
………
- Ай сиктир, 10 дена ще и свиря под прозореца, да не е Лайза Минели
………
- Паднал и гласът, че наведи се да си го вдигнеш
………
- Ама тия са пълен въздух, едно танго не могат да изкарат
- Не знам дали са пълен въздух, ама имат къде да свирят
- Ами че аз ударните въобще не ги усещам. К’во прави тоя бе? Пълен въздух
- Може, може и да е пълен въздух, обаче договорът му е в джоба
………
- И ся к’во, половината мангизи отидоха. И ако се забием и в бара, утре направо може да си тръгваме
………
- Кой е?
- Нищо, ще се глобяваме
- Какво бе?
- О-хоо, това, това да не е хотел бе? Налягали като къпани
- Добре бе човек не виждаш ли, че сме музиканти? Оркестър… Ми ние сме тръгнали при вас, при тебе, да ви веселим, да свирим
- При мене?! Мен ли да ме веселите? Ние докато не приберем реколтата… Всичко изпотъпкахте с тия коли и палатки. Кой където иска спира, отваря консервите. А ние, празни ли кутии да ядем?
- Ти само за ядене мислиш, ама слушаш радио и вечер си пускаш телевизора, нали?
- Абе Гоше, к’во се разправяш с тоя бастун бе. Слушай бе…
- Чакай малко, чакай… На практика ти отричаш нуждата от изкуство, така ли е?
- Нищо не отричам аз, ама и да пускам телевизора и да не го пускам, като е празен долапа…
- Да, за долапа си прав, обаче само с пълен долап не може, трябва и…
- Обаче и само с телевизор не може. Всичко живо свири и пее, двама души не можеш да хванеш за работа. 10лв…
- Какво?! Какви десет лева бе
- Ей такива, български
- Та аз за 10лв човек убивам бе мой човек
- Аа, сега ако ще ходим в съвета…
………
- Абе, не виждам необходимост, те и сега чакат по 3 часа за маса
- Всяко реномирано заведение си има оркестър
- Абе, реномирано… на 10км друго няма. Ни реномирано, ни… Едно павилионче бира-скара, де ши идат
- Миташки, виж к’во, като имаш оркестър и категорията става друга, нали? А разноските са същите
- Абе знам, знам бе, ама не става така
- Що?
- Трябва до Бургас да се ходи, молби да се подават
………
- Ще ви изпея една песен, в кото се говори за любов, раздяла и още нещо
………
- Пепи, Пепии, а отивай да вземеш 4 бири, че пак паднахме
- Отивам
- Абе купи си направо 8 бе, к’во ше разкарваш жената след малко пак
………
- Абе мене никой не ме е прецакал досега, той ще ме цака с топла бира
………
- Вино грация пертути
- Пертути, пертути, обаче аз искам ся ти да ни кажеш тука защо вие ядете жаби
………
- Шш, шш, Певица, пее, Шш, шш, голям глас, певица, панимайш
………
- Рени, прего
- Хайде прего ма
………
- Уиски, уиски, ама и от него боли глава
………
-Ти какво си мислиш ма, ми и ние пушиме цигари Кент и ядем бонбонки Тик-Так
………
- Ники ще ти скъсам ушите
………
- Ники щи скъсам главата, гад мръсна
………
- Голямо мерси значи, вземи 2 кинта да се почерпиш
………
- Ти знаеш ли какво си ти бе? Ти знаеш ли какво си? Ти си Рени. Рени – само че от мъжки пол. Не, ти не си Рени, щот тя е по-благородна, тя поне ни обясни и ни даде едно шише уиски
………
- Млад съм, млад съм бе и ми се живее. Живее ми се бе
………
- Музиканти, издишате бе
………
- Издишате, издишате бе, издишате…
- К’во бе?
(Миташки залепя банкнота на челото на китариста Филип)
- Мм, да запушите дупката
………
- Как ши я плащаме тая уредба не ми ражда главата